Folk Tales, Legends and Miths

O presente artigo visa fazer um pequeno levantamento sobre as referências míticas na construção e corpo narrativo das obras fantásticas mais conhecidas do autor inglês J. R. R. Tolkien. O Silmarillion contém contos que abordam fortemente a mitologia subcriada por ele, numa gama de referências de diversas sociedades e épicos de outrora. Conta com a gênese da Terra-Média e o estabelecimento dos povos que a constitui, passando assim a ser a história mítica de Arda. As menções deste livro se fazem presentes enquanto contos históricos passados de geração em geração nas demais narrativas do autor, como O Hobbit e O Senhor dos Anéis. Sob este aspecto mítico de suas narrativas, usamos como base, além de autores que estudam Tolkien, o mitólogo Joseph Campbell.
Palavras-chave: Mitos. Fantasia. Literatura.

The present article aims to make a small survey on the mythical references in the construction and narrative body of the best known fantastic works of the English author J. R. R. Tolkien. The Silmarillion contains tales that strongly address the mythology sub-created by him, in a range of references from various societies and epics of yesteryear. It has the genesis of Middle-earth and the establishment of the peoples that constitute it, thus becoming the mythical history of Arda. The mentions of this book are present as historical tales passed down from generation to generation in the author's other narratives, such as The Hobbit and The Lord of the Rings. Under this mythical aspect of his narratives we use, as well as authors who study Tolkien, the mythologist Joseph Campbell.

In this article we offer four Algerian versions of The Shepherd Youth in the Robbers’ Power that will force us to reconsider the current theories about the origin and distribution of this tale. These variants, which were collected in a tiny mountainous region of northern Algeria, display a diversity of motifs and characters even greater than the set of versions of the entire European continent.

En el presente artículo se publican cuatro versiones bereberes del cuento El joven pastor en poder de los asaltantes que nos obligarán a replantearnos las teorías acerca del origen y de la distribución del relato. Estas variantes —que fueron recogidas en una minúscula región montañosa del norte de Argelia— despliegan una diversidad de motivos y de personajes incluso superior al conjunto de paralelos de todo el continente europeo.

Изключително важна е ролята на водите за религиозните представи на древните общества, както и символиката им в сакралните обекти под открито небе. Според произхода си, може да бъде разграничена водата, паднала от небето, както и тази на изворите, реките и езерата. В световен план се наблюдава приемственост в сакралното пространство на лечебни извори,  замаскирани под името на християнски светии, по-конкретно светици, което дава основание изворният култ да бъде свързан със символиката на женско езическо божество.
Голяма част от изворите и водоизточниците,  в различни култури, са свързвани с женски духове пазители, като нимфи, феи, самодиви и др.
Разглеждайки семантиката на водата в митологичните представи на древните, виждаме, че в едни случаи тя е свързвана с женски персонаж, а в други - с мъжки, който е носител на змейски характеристики. Най-общо лечебната животодаряваща изворна вода почти винаги е олицетворявана с женското начало, докато оплодителната и стихийна сила на дъжда - с мъжкото.
Реките и сакрализираните извори, освен като териториална граница, в митологичен план са виждани също така и като граница между световете и място, където се завръщат душите на предците.
Тези поверия, свързани с Отвъдното и душите на предците, както и легендите от различни части на света за женски персонаж, който покровителствува свещените извори и техните лечебни и оплодителни свойства, отново ни разкриват символиката на Великата Майка. Появата на тази архаична религиозна доктрина говори за ранното използване и обожествяване на свещените извори.
Неотделима част от митологичната доктрина, свързана с Богинята майка, е идеологията за свещения брак и обновяването - прераждането. Този мит вероятно е имал своята обредна реализация в много древните култури, като преди всичко е бил свързван с легализирането на царската власт.

Nuestro itinerario partirá de un apólogo incluido en una compilación de relatos de las postrimerías del siglo XIII, los Castigos de Sancho IV, que se halla inserta en la tradición de ejemplarios medievales destinados a la instrucción moral y política de los príncipes. De este speculum principis daremos un salto vertiginoso de ocho siglos y de miles de kilómetros hasta la tradición sefardí de Irak, que nos procura un testimonio oral que guarda cierto paradójico aire de familia con la versión medieval de los Castigos. Esa variante judía nos conducirá después a otra que fue documentada por mí mismo, también en fecha reciente, en la alcazaba de Argel; y de allí, por último, nos trasladaremos unos cuantos kilómetros hasta las variantes bereberes del norte de África. En nuestro recorrido nos saldrán al paso interesantes testimonios de la Europa oriental y del África subsahariana que revelarán vínculos insospechados y que demostrarán cuán caprichosas han sido los pasos de este relato tradicional por las sendas de la historia.